На своето заседание, проведено на 11.07.2019 г., Столичният общински съвет прие единодушно доклад, внесен от доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община и Главен координатор на Програма “Европа“, Ирина Йорданова – председател на ПКЕППМС към СОС и на Програмния съвет на Програма “Европа“, Михаела Иванова и Станчо Станков – заместник-председатели на ПКЕППМС относно Приоритетни области, финансиране и параметри за кандидатстване, изпълнение и отчитане на Програмата за 2020 г.

Съгласно Правилата за работа по програмата, Решението на СОС дава възможност да бъде обявен конкурс за кандидатстване с проектни предложения. Срокът за подаване на проектните предложения на кандидатите ще бъде от 3 септември 2019 г. до 3 октомври 2019 г.

Проектните предложения ще се подават само по електронен път на интернет страницата на Програма „Европа“www.evropa-so.bg. Необходимите за попълване документи, Насоки за кандидатстване, Методика за оценка и класиране, както и Ръководство за онлайн кандидатстване с проектни предложения ще бъдат достъпни на сайта на Програма „Европа“ www.evropa-so.bg в рубрика “Кандидатствай тук след 01.08.2019 г.

Не по-късно от 15 дни преди изтичане на крайния срок за набиране на проектните предложения ще се проведат Информационни дни, по време на които ще бъде предоставена възможност за разяснения по процедурата за кандидатстване. Информация за датата и мястото на провеждане на Информационните дни ще бъде публикувана на сайта на Програма „Европа“ www.evropa-so.bg, както и в раздел „Новини” на интернет страницата на Столичен общински съвет и Столична община www.sofia.bg.

Приоритетните области за 2020 г. са формулирани в съответствие с правилата на Програма Европа, основните цели и водещите инициативи в стратегията „Европа 2020”, Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София 2014-2020, Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020”, Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София и Стратегията за младите хора на Столична община 2017-2027 „София- град на младите и активните“.

Приоритетите на Програма „Европа“ на Столична община за 2020 г. са:

Приоритетна област 1: Подпомагане на партньорството между структурите на гражданското общество и органите на местната власт при създаване и прилагане на европейски политики и добри практики, насочени към качеството на живот в столицата.

В тази приоритетна област се подкрепят проектни предложения, насочени към:

-       усъвършенстване на механизмите за реализация на европейски публични политики на местно ниво, водещи към повишаване качеството на живот с фокус екология и акцент качеството на въздуха;

-       въвеждане и популяризиране на добри европейски практики, насочени към развитие на демократичните процеси.

Приоритетна област 2: Подкрепа за създаването на устойчиви общински политики и модели за социализиране на градски пространства в партньорство с неправителствения сектор, с цел създаване на нови обществени знакови центрове в град София, които да допринасят за уникалната идентичност и европейска значимост на града.

В тази приоритетна област се подкрепят проектни предложения, насочени към:

-       развиване на модели за устойчиво социализиране, обновяване и облагородяване на изоставени общински сгради, исторически квартали и публични пространства, базирани на добри европейски практики;

-      вече реализирани на определена фаза идейни проекти за сътрудничество между общински структури и гражданския сектор за развитие на градската среда и проекти, които се осъществяват в сътрудничество с EUNIC - мрежата на културните центрове на страните от ЕС;

-       развитие на нетрадиционни форми на градско изкуство в открити пространства (street art);

-       реализиране на проекти и дейности за утвърждаване на София като столица на толерантността и като град без език на омразата, ксенофобията и екстремизма.

Приоритетна област 3: Насърчаване на иновативни и дигитални инициативи в публичния сектор, осъществени в сътрудничество между граждани, обществени организации и местната власт, и в частност за реализиране на дейности в София в подкрепа на предприемачеството, иновациите и дигиталните технологии.

В тази приоритетна област се подкрепят проектни предложения, свързани с изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация на София 2016-2020 и Стратегията за младите хора на Столична община 2017-2027 „София- град на младите и активните“, насочени към:

-       подпомагане приноса на гражданите за разкриване на иновативния потенциал на столицата, в подкрепа на предприемачеството и за разработване на иновативни проекти от стартиращи фирми;

-       насърчаване на инициативи, свързани с развитието на умения за 21 век сред младите и възрастните хора и в частност за реализиране на дейности, насочени към цифровизацията и дигиталната свързаност.

На 10.07.2019 г. се проведе заключителното събитие организирано по проект „Връзка между измервания на ФПЧ и здравни индикатори за остра заболеваемост в София“, изпълняван от сдружение „Въздух за Здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве (ФОЗ) - МУ София, с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа“ 2019.

В Аула Магна на болница "Св. Екатерина" гости бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, председателят на постоянната комисия по околната среда, земеделие и гори Лорита Радева, председателят на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие и член на Програмния съвет на Програма „Европа“ Малина Едрева председателят на Програмния съвет на Програма „Европа“ Ирина Йорданова, председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров, ректорът на Медицински университет София проф. д-р Виктор Златков, основателят и заместник-деканът на Факултет обществено здраве проф. д-р Цекомир Воденичаров и зам.-деканът проф. Каролина Любомирова, директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. д-р Христо Хинков, Управляващият Офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски, директори на общински болници и ДКЦ, над 100 лекари от столични болници и индивидуални практики, представители на неправителствения сектор, медии.

Г-жа Фандъкова обяви, че София се развива като зелен, иновативен и сигурен град, и по-доброто качество на въздуха означава по-добро качество на живот. През 2019 г. е въведен специален приоритет за тема качество на въздуха в проектите, които се финансират по Програма „Европа”, като са подкрепени общо три проекта.

Изследванията показват, че проблемът със замърсяването на въздуха се приема от гражданите като ключов за решаване и 70% от хората смятат, че проблемът е решим само с тяхното лично участие. Йорданка Фандъкова посочи, че Столичната община изпълнява програма с над 100 мерки и дейности за подобряване на качеството на въздуха.

Кметът открои четири направления на работа: първо - осигуряване на информация, второ - модернизацията на градския транспорт, трето - подмяната на старото битово отопление с екологично и четвърто - озеленяване и залесяване.

Изпълнен е пилотен проект в район „Красна поляна“ за доставка и монтаж на 35 бр. филтри за комини за домашни горивни инсталации. С цел ограничаване и намаляване на замърсяването от битово отопление в Столична община се изпълняват два проекта, по които ще бъдат подменени отоплителните уреди на 20 000 домакинства с по-екологичен начин на отопление. Столична община изпълнява и проект „Ефективно използване на новите технологии за чист атмосферен въздух“, финансиран по Програма „Балкани – Средиземно море“ (2014-2020) на ЕС, по който ще бъдат монтирани 22 сензорни станции за отчитане на качеството на атмосферния въздух.

В момента се строи третата линия на метрото, с която ще бъдат намалени на 90 хил. тона годишно вредните емисии във въздуха; подменен на 90% е автобусният парк, тролейбусният парк.

Ежегодно общината изпълнява дейности по озеленяване, възстановяване на паркове и градини и залесяване. Засаждаме над 2000 нови дървета в града и залесяваме около 100 дка общински земи около града.

Д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“ представи резултатите от проведено изследване по проекта, целящ да се установи връзката между нивата на фини прахови частици във въздуха и непосредствените здравни последици от тях. Резултатите от изследването показват, че качеството на атмосферния въздух влияе върху здравния статус на населението. От ключова важност е, че резултатите от настоящия проект регистрира по-ранни здравни ефекти, с което подпомагат превантивните мерки на по-ранни етапи. Проучването е проведено в периода февруари - юли 2019 г., като цялостният анализ включва данни за 24 месеца.

Изследването показва, че при надвишаване на среднодневната норма на съдържанието на фини прахови частици, сигналите към центъра за спешна медицинска помощ се увеличават със средно 10%.

За целите на анализа са използвани осреднени данни от официалните шест странции на Изпълнителната агнеция по околна среда, както и осреднени стойности от странциите на гражданската мрежа на AirBG.info на територията на София. Подкрепа за проучването, сдружението е получило от Центъра за спешна медицинска помощ София, Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Николай Иванович Пирогов“ и Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда.

Третата дискусия "Приносът на жените за духовните и делови пътища на Европейска София" по проект "Духовни и делови пътища на Европейска София", който се изпълнява от „Център за изследвания и политики за жените“ и осъществява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма "Европа" 2019, се проведе на 04.07.2019 г. Присъстваха представители на туристическия бизнес, неправителствени организации, социални партньори и институции.

 

Гости на събитието бяха г-жа Екатерина Йорданова, председател на Съюза на транспортните синдикати към КНСБ, общински съветник и Председател на постоянната комисия по транспорт и туризъм към Столична община, г-жа Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ, г-жа Кристина Йорданова, председател на Българската асоциация на университетските жени, представители на Програма „Европа“.

 

Г-жа Екатерина Йорданова приветства участниците и запозна публиката с приетата преди броени дни Конвенция на Международната организация на труда № 190 относно предотвратяването на насилието и тормоза на работното място, включително насилието, основано на пола, и с Препоръката по същата тема.

 

Лектор на събитието бе проф. д-р Красимира Даскалова, която върна участниците назад във времето, за да покаже защо е важно да помним и говорим за "жените, които създават история". Презентацията на проф. Даскалова обхвана няколко значими теми - развитието на академичната дисциплина "история на жените"; как историята на жените в миналото се изучава днес по света; история на движенията за правата на жените в България; дискурсите за образованието на жените в Западна Европа и у нас, както и приносът на именити учителки в София и България през 19 и 20 век за развитието на българското общество и женското образование в частност.

 

Проф. Даскалова представи биографиите на няколко забележителни жени, които са работили и творили в София - архитектки, лекарки, общественички, художнички и писателки. Лекторката запозна присъстващите с приноса на Димитрана Иванова, Йорданка Филаретова, Анна Карима, Юлия Малинова, Виктория Ангелова, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, Яна Язова и още много други. Сред тях има и такива, за които, за съжаление, широката публика все още знае изключително малко. Тяхното дело е останало в сянката на други исторически събития, не се изучава в училище, не е отразено в градската среда чрез паметни плочи и знаци и споменът за повечето от тях тъне в забрава.

 

Акцент на презентацията бе нуждата да се работи по-активно за съхраняване на паметта за приноса на жените за историята и развитието на София. Един от вариантите е чрез организиране на исторически маршрути - разходки с беседа за живота и делото на тези бележити столичанки, каквито Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) организира периодично. За съжаление, по данни на Общинския културен институт към Столична община "Музей за история на София" към момента паметните плочи на жени, исторически личности, са само 7-8%от общия брой паметни плочи и барелефи в град София. Много от тези места, където са живели и работили талантливите софиянки, остават незабелязани и тази част от историята на града – непозната за широката публика.

 

Тези факти предизвикаха оживена дискусия за постиженията в областта на правата на жените и равенството на половете в миналото и до днес - какво можем да научим от историята и защо именно историята за приноса на жените в обществения, културния, социалния и политическия живот е толкова важна да се помни и популяризира.

 

Участниците се обединиха около заключението, че тази тема трябва да достигне до повече хора: тя е част от нашата столична идентичност и ние би трябвало да я пазим и да я предадем на следващите поколения, които живеят в град с богато културно и историческо наследство, създадено както от мъже, така и от жени.

Страница 4 от 101

Go to top